Основни причини за преждевременното напускане на училище Разработването и прилагането на цялостни, широкообхватни и ефективни политики за намаляване на уязвимостта на рисковите групи е свързано с проучване, анализиране и систематизиране на специфичните причини за преждевременното напускане на училище и (набелязване) на необходимите мерки за задържане в училище.Заедно с това е необходимо осигуряването на единна и надеждна база данни и осъществяването на политики на всички нива за специфичните предизвикателства на различните равнища – областно, общинско и училищно и за гарантиране на индивидуалния подход към всеки отделен случай на преждевременно напускане на училище. Причините за преждевременното напускане на училище могат да бъдат класифицирани в няколко основни категории.

А:Икономически причини

Безработицата, ниските доходи, пониженият жизнен стандарт и бедността поставят много деца в затруднени условия, водещи до повишен риск от отпадане от училище. В резултат на финансовите и икономически затруднения много деца са принудени да помагат на семействата си, което води до прекъсване на присъствието в училище или до нарушаване на участието им в учебния процес.

 Б: Социални причини

Свързват се с родителска незаинтересованост, противоречия, конфликти, напрежение и кризи в семейството, отрицателно въздействие на домашната среда, функционална неграмотност или ниско образование на родителите, непълни семейства, деца и ученици в риск от извършване на противообществени прояви, ученици с поведение, което е трудно или е в конфликт със закона, домашно насилие, незачитане правото на избор на децата, налагането на строги наказания. Съществено влияние, свързано с преждевременно напускане на училище, биха могли да имат и рисковите неформални групи или приятелската среда на децата и младежите.

 В: Образователни причини

Обхващат широк кръг проблеми: трудности в усвояването на учебното съдържание, слабости в методиката на преподаване и в организацията на обучението. Образователните причини са свързани и с начина на оценяване, квалификацията на учителите, навиците за учене, негативни нагласи на участниците в образователния процес и липсата на мотивация, качеството на учебниците. Големият брой отсъствия, липсата на достатъчно ефективна система за контрол върху начина на воденето и отчитането им, влошената насилието и агресията в училище, ниските образователни резултати са също вътрешни за училищните процеси.

За голяма част от децата, които остават извън детските градини и чийто майчин език е различен от българския, се наслагва още един фактор – недостатъчната подготовка по български език, което води до трудности в процеса на обучение в рамките на началния етап на образование. Трудностите при овладяването на българския език и изграждането на пълноценни речево- комуникативни умения у учениците от етническите малцинства водят до социалната им изолация в училищната общност и също са предпоставка за преждевременното напускане на училище.

Програмата е базирана на основни принципи на включващото образование:

• Всяко дете има право на образование и трябва да има равен достъп до образование;
• Всяко дете може да учи и да се възползва от предимствата, които образованието дава;
• В образователния процес не се допуска дискриминация, основана на раса, народност, пол, етническа принадлежност, социален произход, вероизповедание, обществено положение, увреждане или друг статус;
• Включващото образование предполага промени в образователната система, за да може тя да се адаптира към потребностите на конкретното дете в много по-голяма степен, отколкото детето да се адаптира към системата;
• Различията между децата са източник на многообразие и богатство, а не на проблеми;
• Възгледите и мнението на детето трябва да бъдат взети предвид при неговото участие в училище. Детето следва да бъде стимулирано да участва активно в образователния процес;
• Всички аспекти на образованието, програми и методи на преподаване, както и формите на комуникация следва да бъдат адаптирани, за да се създадат възможности за включване.

              Заплахи

• Недостатъчно грижи и заинтересованост от страна на родителите
• Липса на ефективни санкции за родителите
• Нисък жизнен стандарт на част от населението
• Проблеми в семействата, водещи до отпадане на деца от училище
• Липса на финасови възможности за подкрепа на застрашени от отпадане деца
• Негативно влияние на приятелската среда, на „улицата” Осигуряване на позитивна образователна среда. - ясно дефиниране на правата и задълженията на учениците във всеки клас и правилата за работа в група; - създаване на управленческо ядро във всеки клас; - в училището се работи индивидуално с изоставащи ученици от ромското малцинство, за достигане на ДОС. Липса на подкрепяща среда около училището
• Миграционни процеси, честа смяна на местопребиваването.

1. Всеки ученик може да бъде отличник!
2. Да се открие тази област, в която даденият ученик е добър;
3. Да му се помогне да се превърне в отличник в тази област, като доразвие своите знания и умения по приемлив за обществото начин;
4. Чрез това, в което е добър да развие допълнителни знания и умения и в останалите области, които са заложени в учебните програми, т.е. да направи прехода от това, в което ученикът е отличник към останалото, в което обществото иска да бъде отличник.

2. Училището може да бъде привлекателно за всяко дете!
3. Да се подпомага въвеждането на интеркултурно образование в училище – чрез ИУЧ, ФУЧ, предметите от ЗП – за да могат децата и родителите на всички ученици да видят своята култура в училище, както и за формиране на толерантност сред всички деца и родители;
4. Да се подпомага качественото въвеждане на разнообразни ФУЧ с цел разнообразяване на учебната програма и приближаването й до потребностите на ученика
5. Да се направи училището привлекателно място и за учениците, които не проявяват особен интерес към учебното съдържание.
6. Да се създаде толерантна среда, която ученикът да почувства като своя, в която може да открие своето място.

           ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ПРОБЛЕМА

     Отпадането на ученици от училище е не само социален, но и педагогически проблем. Причините за това са комплексни. Корените на това явление трябва да се търсят от една страна в семейната среда, в мотивацията на учениците за учебен труд, в слабия стремеж за личностна реализация в училищната среда, а от друга и в педагогическата колегия.

      В І-ІV клас този проблем не е толкова изявен поради факта, че малките ученици са обгрижвани от един учител, който в повечето случаи е безспорен авторитет за тях. Там обаче се очертава друг проблем. В условията на обучение в преобладаваща билингвална среда, обучението на писмен и говорим книжовен български език е затруднено и някои ученици трудно или въобще не се поддават на  ограмотяване. Това от своя страна се явява в известна степен предпоставка за последващо затруднено обучение и развитие от V клас нагоре.

     Проблема с отпадащите и застрашените от отпадане ученици е особено силно изразен от V до VII (VІІІ) клас. Затова е нужно да се предприемат спешни мерки. 

МЕРКИ /ДЕЙНОСТИ/ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА ОТПАДАНЕТО ОТ УЧИЛИЩЕ

1.Осигуряване достъп до образование на всички ученици от селото, в задължителна училищна възраст, подлежащи на обучение.

2. Постоянно взаимодействие между училището, социалната среда на учениците и семейството за стимулиране на техния интерес към учебната дейност.
3. Мотивация у учениците за посещение на училище и участие в живота на училищната общност
4. Установяване на ефективен диалог на училището с външни институции, имащи отношение по проблема
5. Изготвяне на поименен списък от класните ръководители, в чиито класове има ученици със затруднения в ограмотяването.
6. Изготвяне на личен профил на тези ученици (по образец).
7. Изработване на индивидуален тематичен план и календарен график за преодоляване на изоставането.
8. Определяне на ден от седмицата, в който родителите на тези ученици да бъдат запознавани с постеженията на своите деца.
9. Изготвяне на портфолио на тези ученици.

10.Създаване на график за извънредни консултански часове по БЕЛ, ЧЕ, Математика, История и География.

11. Изработване на личен профил на застрашените от отпадане ученици от класните ръководители (по образец) на вички класове от V клас нагоре.
12. Провеждане на анкета с тези ученици за установяване на проблема.
13. Изработване на портфолио на учениците със слаби постижения по предмети от съответния учител, който преподава.
14. Провеждане на родителска среща с родителите на тези ученици, на която дават писмено съгласие за предприемане на съответните мерки (ако се наложи и наказателни) спрямо техните деца. Получават личен график с дните и часовете за консултации.
15. Да се извършва месечен контрол от класния ръководител за състоянието на учениците и се изготвя отчет в писмена форма (свободен текст).
16. Създаване на годишен училищен календар за извънкласни дейности и изяви / Включени към Годишния план на училището/

15.При положителни резултати, ученикът да бъде поощряван с грамота, която се прилага към личния му профил.

16. При негативни резултати или при повторение на такива, ученикът да бъде наказван със седмично дежурство или полагане на труд, по преценка на ръководството.
17. Мотивиране на педагогическия персонал за допълнителна работа по превенция на отпадането.

18.Включване в дейността на ученическите съвети и мероприятия за осигуряване на подкрепяща среда на взаимопомощ и доверие към ученици застрашени от отпадане вътре в самия клас като общност.

19.Проучване интересите и желанията на учениците за участие в извънкласни дейности и ФУЧ – чрез анкети и др.

20. Сформиране на групи за извънкласна дейност и ФУЧ според желанията на учениците.
21. Работа на училищното настоятелство с родители на деца, застрашени от отпадане.
22. Осъществяване на ефективен диалог между училището и семействата на застрашените от отпадане ученици.
23. Избиране на координатор в училище, който ще извърши оценка на индивидуалните потребности на учениците в риск и тези със специални потребности.

АДМИНИСТРАТИВНИ НАКАЗАНИЯ

 Стар закон   Чл. 47. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 36 от 1998 г., изм., бр. 90 от 2002 г., доп., бр. 78 от 2010 г., в сила от учебната 2012 - 2013 г.) Родители, настойници и попечители, които не осигуряват присъствието на децата си в детските градини и в училищата за времето, през  което те подлежат на задължителна предучилищна подготовка или задължително обучение, се наказват с глоба в размер от 20 до 100 лв. При повторно извършване на нарушението глобата е в размер от 50 до 250 лв.

Стар закон   Чл. 48. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) Нарушенията се установяват с актове, съставени от съответните органи на общините.

(2) Наказателните постановления се издават от кмета на общината.

 (3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Нов закон Чл. 347(1) Родители, които не запишат децата си, подлежащи на задължително предучилищно или училищно образование, в детска градина или училище, се наказват с глоба в размер от50 до 150 лв.

(2) Родители, които не осигурят присъствието на децата си, подлежащи на

задължително предучилищно образование, записани в целодневна, полудневна или почасова форма на организация в детска градина или училище, или подлежащи на задължително училищно образование, записани в дневна, вечерна, дистанционна или комбинирана форма на обучение в училище, се наказват с глоба в размер от 50 до 150 лв.

(3) Родители, които не осигуряват присъствието на децата си в допълнителното обучение по чл. 124, ал. 2, се наказват с глоба в размер от 50 до 150 лв.

 (4) При повторно извършване на нарушението по ал. 1, 2 и 3 глобата е в размер от 100 до 500 лв.

(5) Актовете за установяване на нарушенията по ал. 1, 2, 3 и 4 се съставят от длъжностни лица, определени от кмета на общината.

(6) Наказателните постановления се издават от кмета на общината или от овластено от него длъжностно лице.

(7) Събраните средства от глоби постъпват в приход по бюджета на съответната община и се разходват само за дейности, свърза ни с подпомагане на равния достъп, както и за развитие на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие.